автор: steve22

Сиромасите...деца
на майка Мизерия.
Колко болка и тъга
имаше на този свет.
Ни лъч светлина не
огряваше къщата
на сиромасите.

Те мръсни и черни
бяха те, любов не
полуваха, а само
голи ругатнии
и клетви за смърт.

Кой за Бога
ги зачиташе за живи
Кой, ако не само те,
които в мрака на
унижението и мъката
се молеха за любов и
утеха.

Те в болка и
бедност живееха,но
в детски фантазии
живееха в приказки
чудни и щастливи.

Това са парижките
сиромаси. Бедни и
деца на майка Мизерия,
но те в надежди и молитви
се надяваха за безкрайна и
безшир любов, която за
късмет на старата съдба не
дойде.

Те са още там, скитат там
и тука, търсещи надежда
и мечтатят те, някой ден
те да се щастливи.