автор: mitkoeapostolov

В банката изкарах три години. Преди да си подам молбата, викам на колегите: „Дайте да се борим заедно. Не може да се отнасят така с нас”. Един по един си намериха оправдание да мълчат. „Стойте си тогава да ви мачкат” – казах им.

В застрахователната компания ме назначиха направо за ръководител. Служителите ми се оказаха лентяи или подмазвачи. Само баш работари нямаше. Та се наложи три години да ги мачкам, за да свършат работата.

Като учител – също три години. „Учете бе” – викам на учениците, а те ме гледат и ми се смеят. „Вие като сте учил” – питат – „колко ви е заплатата ?” и си правят каквото си знаят.

Накрая си отворих частна практика. Хем децата подбрани, хем паричките хубави. Че като ми се отвори една хапка, не мога да спра. Не мога, ама както е казал народът, „лаком гъз, кръв сере”. Днеска психиатърът ми препоръча шест месеца почивка и ми изписа анти-депресанти за една година напред.

„Най-сетне ми увря главата” – викам си и звънкам на шефа в банката:
- Абе шефе, при теб май се работеше най-хубаво.