автор: mamontovo_dyrvo

Това да си водиш дневник е тъпотия… Знам го отдавна, от времето на лексиконите. Мацките от класа си правеха такива гадости. Лексикони. „О сламка се спъни, за мене си спомни“. Такива ти ми любовни слова се нижеха там. И после… „Мило мое дневниче, днес ти пиша за сламката на Пешо…“. Ай, сиктир. При това нямаше нито СПИН, нито коронован Ковид. Обаче сега… карантина… скука. Викaм си “я вземи дневничее да си водиш. Хем малко антискукова терапия, хем може звезда да станеш. След двайсетина века… или марсианци, или от мъглявината Андромеда некоя гад ще го прочете”.
Еди коя си дата
В началото бе прилеп. В Ухан. Едно десетина – дванайсет милионно градче в Китай. Някой го изял недопечен. Фекалирал, не си измил кунките и айдеее… Почна се. Лоша интерпретация на вица, че оризът е само гарнитура към блюдото.
Преди еди коя си дата
На комшиите сина им се върна от Ухан. С младата си булка. Готвач е, но не знаеше рецепти с прилепи. За китайското му булче не е ясно. Намери си работа, яка заплата. Китайчето и то заработи в един китайски. Браво.
Еди коя си дата
В Ухан почна мор. Мамка му и прилеп. Китай е далеч, ама… много шарят из тоя Китай бе. Хак ни е сега. Дойде короната и в Европа. В Австрия. Почна се. Ми то при соца не се миткаше толкоз, обаче гле‘й сега… на ви демокрация.
Еди коя си дата
Появи се един генерал с цял щаб. Запряха ни по къщята. Запряха ни от работа. Правилно. Да я смачкаме тази зараза. Мамицата и. Почна се със запасяването. Запасих се и аз. Четири консерви русенско варено. Макарони и юфка, също четири. Брашно не взех, не мога да меся. До кенеф папира не се добрах. Не ям такова. Имам стари вестници с ребуси. За другото ползвам ибрик под формата на биде.
Еди коя си дата
В Ухан кипи бурно строителство. Строят полеви болници. Много. За крематориуми не пише. Блокада пълна. Пиле не прехвърча, камо ли прилеп. Умират хора. Много хора.
Еди коя си дата
Една френдка от Гърция пуска много постове на ден. На червен фон. Да плаши. „Ако видиш готин мъж и се задъхаш, ковид ли е или нещо друго“? Друго е. Разгонила си се, кучко! Някои от постовете ги бива.
Еди коя си дата
Стар приятел сбъдна детска мечта. Влязъл в бакалията срещу тях. С маска. И с пистолетчето на внука си. „Горе ръцете това е обир“. Шегичка. Не го познали. Сега обикаля бакалиите. То колко ли оборот има по време на пандемия. Скапа си ставите.
Еди коя си дата
Орвието. Италия. Ходил съм, бъкано от туристи. Пепито, от Чирпан е там, бачкондри нещо. Не бе, не я знам лично, от фейса само. Разхожда се до магазина за паста с включена камера. Показва ми пустите улички. Малко тъжно, но пък готините къщи се виждат добре.
Еди коя си дата
Момчето на комшиите го уволниха от работа. Китайката и нея. Кой ходи в китайски ресторанти в това време. Иначе трябва да се яде. Но не прилепи, сакън.
Еди коя си дата
Опааа! Двама заразени и у нас. Лошо, възрастни са. Аз съм също дъртофелник. Господ здраве да им дава! И на мен дай! Паркинги пълни, улици празни. Да спазваме карантината.
Еди коя си дата
Получих бая неприлична снимка от Гана. Обичал ли съм черни п@тки. Я ми се разкарай… Аз съм под карантина. Да ми лепнеш някой вирус. Блокирах еболата в черно.
Еди коя си дата
Направих си сандвич с хамбургски салам и лук. Хлябът е готин, със семки от слънцеглед. Мамка му… една семка ми падна между клавишите… Цял час я вадих. Първите заразени не издържаха. Да им е светъл пътят! Дано няма повече…
Еди коя си дата
Затегнаха мерките. Само с маски навън. Ревю по улиците. Долче и Габана. Вървиш и… „Глей тая с к‘ва маска е, на незабравки! Яяяя, тая пък на алени джуки… Смотлооо, с туй семпло фередже, накъде? А викахме „скивай к‘ви бомби люшка, каква дупара врътка. “ Сега маски кьорим.
Еди коя си дата
В Италия било страшно. Камиони с трупове. Не сварвали да ги кремират. Дай им, Боже изцеление! И на нас също, Господи! Още един си отиде… Нови заразени. Невидимия враг как да го застреляш… Стоиш си в къщи. Екстензивен метод. Тестовете са кът.
Еди коя си дата
Оная с червените постове пак изсра някаква тъпотия за нарушени свободи и права. Нарушени, ама живи. Мри свободна де, да те видим. Ей, голема простотия е манията за оригиналитет. Вижте ме свободната мене…
Еди коя си дата
Събудих се от сухо кашляне и задушаване. Плувнах в пот. Слава Богу, кашляше дъртата мазда на комшията. Душенето идваше от маската ми, заспал съм с нея. Като се изпиках я метнах да кисне в кофичката за пране на шамии.
Еди коя си дата
Тая с червените карета не мирясва. Ако се появял вирус дето се лекувал със секс какво сме щели да правим? Погледнах и снимката. Не знам, видя ми се пътник към отвъдното. Макар че какво ли не прави човек когато е притиснат до стената…
Еди коя си дата
Показваш се на балкона и изкрещяваш „Кашляяям“. На третата минута военните са при теб. С отходна кофа, вода и храна, ако си нямаш. Взимат ти проба и те заключват до резултата от теста. Това е във Валенсия. Слава Богу моята френдка била алергична към дезинфектантите дето миели улиците… Още е под карантина… в тоя мор… Черни флагове никнат… трупарките профучават по пустите улици…
Еди коя си дата
Моят стар приятел Заро го сгепца вирус. Хакерен. Изнудвал го за хиляда кинта в биткоинти, иначе щял да поства серия снимки как всяка сутрин пикаел в кенефа. Зрката тича по компютърджии да му трепат хакера. Ама пък без комп в карантина? Изнудване в извънредно положение – до стената!
Еди коя си дата
Запасите ми от консерви намаляха катастрофално. Наполовина. Снощи ме гепи кучеглад и изплюсках две русенски варени. С много лук. И бира. Останаха две. В магазина – йок русенско, пастет също. Имаше промоция на балтийски шпроти. Купих десет. И пет бутилки водка. Успокоих се.
Еди коя си дата
Пак затягат мерките. Няма паркове, няма това онова. Да не говорим за групен секс. Случаите растат. В неплатена отпуска съм вече. Можеше на борсата, но мисля с перспектива. Кой ще ме вземе на работа с тоя бастун после? Белодробна или хранителна недостатъчност – изберете сами.
Еди коя си дата
Мерките на щаба са адекватни. В Ухан положението е овладяно. Китайците помагат на света. С акъл, с маски, с медикаменти и апаратура. И руснаците. Там имало сто заболели и двеста излекувани. Обаче помагат. В Испания помагат на бедните. С купища хранителни продукти и малко пари в брой. Тука не’къв ни хока безочливо, че не сме хора щом не сме спестили по двайсет бона в тоя живот. Море ти да ми паднеш...
Еди коя си дата
На трето място сме по неумрели. Сякаш сме на олимпиада. Един път бяхме трети на една. Съветската. От три страни които участваха.
Еди коя си дата
Днес правих виртуален секс. Същото, само дето с едната ръка пишеш. Неудобно, но се сетихме за камерите. Стана още по-зле. Ръката пак заета, а юбавицата не се побираше на екрана. Затворих очи. Поне звук имаше. Докъде водят карантините…
Еди коя си дата
Лекувайте се джинджифил. Дойде в месинджъра клип. Не разбрах как – анално или орално. Чух че Кашпировски възкръснал май…
Еди коя си дата
Идиот от някаква партия обясняваше, че такова животно няма. Коронован вирус де. В клип призоваваше на митинг против правителството. Митинг нямаше. Нямаше и усмирителна риза, не се ползвали у нас. Все пак го отнема. Един друг с фашистки уклон направи митинг. Уж против глада, ама щото го запряха за призиви за бунт, Изгний в пандиза, гад! Аз искам да живея!
Еди коя си дата
В Израел се лекували със сода бикарбонат. Пробвах няколко дни. Съдрах се от оригване. Не знам получих ли имунитет. Киселини не получавам.
Еди коя си дата
Преживял съм Карибската криза, оная лайнарщина социализма, виденовата зима… Ама като тая галимация посткомунизъм плюс корона вирус… не знам… помози, Боже!
Еди коя си дата
И у Дубай епидемия. А било трийсет градуса. Тук пък падна сняг. Почти до колене. Оживя и тук, и в Дубай. Бахти държеливото копеле е тоя ковид.
Еди коя си дата
Днес мислих за икономическата криза. Разреших я. Покажи произхода на парите си, другарю олигарх. Не можеш? Сто милиона в тридневен срок - в хазната. Ревизия на приватизацията – не си изпълнил договора, връщай умнико! И обратно, на тезгяха! Командоси в Дубай, в Белград… комарджии, и банкери… нажежения ръжен в гъза. Пейте за мангизите. Само да не ги краднат други. А го сториха, короната да ги тръшне.
Еди коя си дата
Ингилизите го закъсаха. Брекзит, ковид, лидер в болницата… Да ти имам груповия имунитет, БОрисе. Него ще го оправят, не го мисля… Не знам как са шведите. Нашите брифинги ми стигат.
Еди коя си дата
И медиците го закъсаха. Изпозаразиха се. Въпреки ръкоплясканията. С вас ме, закъде сме без вас. Иначе ще напълним „ Арена Армеец“. Засега е пълна с празни легла.
Еди коя си дата
ВарИ го, печИ го, все си е българин. От София се преселиха на Влеликденските острови. Свят празник бил. После не ги пускаха милиционерите да влязат. А що ги пуснахте да излязат, бе? Вдигна се броят на заразените. Май не бяха виновни само Великденци, ами почнаха да правят тестове.
Еди коя си дата
С ромските цигани няма управия. С другият добитък също! Един избягал с корона от болницата… писнало му. Ай сега – пет бона глоба да плати тестовета за съселяните си… ама нямал… продайте му къщата. И глоби за всички нарушители… бръкни му в джоба за да е жив! Никаква жал!
Еди коя си дата
Днес си инжектирах коктейл от дезинфектанти. Лизол, веро, домашен сапун, ама настърган. По примера на бащицата Тръмп. Оживях, Много промивки бяха. Приличаше на интубиране.
Великден
В едно градче, един кмет мюсюлманин, на Великденската литургия пред християнската църква дръпнал противоправителствена реч. Хм… Дали някой е взел някакви мерки? Или е бил зает да преразпределя европейски антикоронни блага?
Еди коя си дата
Писна ми. И от короната, и от дневника, хванах артрит да пиша. Да живее карантината! Отворих си едни балтийски шпроти, златисти като залез и опушени като загоряла мулатка, налях си от заскреженото шише с водка и си пуснах сръбско. По музиката на италианска партизанска песен.
„Корона чао! Корона чао! Корона, чао, чао, чао!“