На тръгване как вихърът изду платна,
пращеше в нишките на новото сукно.
Поставил твърда длан над своето чело,
той поглед светъл впи във морската дъга.
Фортуна метна го сама на дървен кон,
със древната си хитрост покори света.
Сега се стяга да отплава към дома,
но между морските вълни стърчи тритон.
Калипсо дебне, скрита в тъмните скали,
мечтите му за родните свети гори.
Разбрал живота - има нужда от покой,
домът да види всред мътни Персеиди.
Но късно е. Той вече станал е герой.