автор: Albatros

... в неслуки, Господи, живях – едно мечтая, друго идва,
не ми наръси златен прах Съдбата – малка, страшна свидла,
вдън тилилейските гори и слънцето от мен отпраши,
пич, как я караш без пари? – ме питат градските апаши,
е, как? – стотинките чета – продавам тъпите си книги,
отдавна в моите жита не пеят летните авлиги,

по цяла нощ се чудя с кеф как ли без пукнат лев живея? –
в стих, избродиран на гергеф? – направо нямам си идея,
навярно всички сме така – с Живота гледаме се строго,
додето му подам ръка, и той ми казва тихо: – Сбогом! –
не найдох нийде из града две бири някой да почерпи.
Брат по съдба – и Свобода – сред седем милиона шерпи.

26 април 2020 г.
гр. Варна, 19, 25 ч.