Усмихни се, Съдба, усмихни,
кръстопътна безпътице, моя,
че суха валиш в моите дни,
по - суха на лято от зноя.
Усмихни се, Съдба, усмихни
на живота ми с кожа одрана,
в съвестта ти тежат сто вини
и до днеска така неразбрана.
Усмихни се, Съдба, усмихни,
недопита горчилка от чаша,
от неслучване в мене вали,
пастирът съм - онзи без па́ша.
Усмихни се, смугла загадко,
мълчиш ревниво тайните скрила.
Присъдо, една, без отсрочка,
дано занапред да си мила!
Орис моя, на тебе обречен,
преглътнал съм всяка обида.
Усмихни се, съмна се вече!
Един ден тихо с теб ще си ида!