автор: Albatros

... клокочи в бясната ми гръд хилядолетната измама –
дали е смислен всеки Път, ако не ме отвежда в храма,
и нощем питах се на стих дали не съм дърво без корен,
дали молитви не редих? – когато храмът бе затворен,
дали – додето аз ти пях пресипналите свои химни,

не станаха на шепа прах пред теб сеитбите ми зимни,
дали свидливите слънца над мен цедиш като през сито,
невям – за своите деца? – сях бурени – и жънах жито,
дали от зрънцето Лъжа в мен Истината не покълна?
Остана ми да продължа след тебе, Господи, по хълма!

28 април 2020 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.