Разказваш ми със болка за съдбата,
когато ти си срещнал "Нея"
и истински разкриваш си душата,
за "Нея" как сърцето ти копнее.
Била добра и хубава, и нежна
и с "Нея" си притихвал във покоя,
и мислил си, че любовта е вечна
и "Тя" ще бъде вечно твоя.
Поискал си и 'Нея" с любовта и
и всичко от живота да е взето,
но друг решава колко да остане
душата ни на таз планета!
Сега си с мен, но търсиш "Нея"
и искаш аз по всичко да приличам
на таз която в спомена живее
и като "Нея" всичко да изричам.
Душата ти разпъната от болка,
се лута между мен и "Нея",
чуваствам как сърцето ти копнее
и искаш в мен да виждаш "Нея".
А аз те искам и ще моля Бога
до теб да съм в радост и тревога,
за теб - със всичко ще се боря,
но с мъртвите не искам и не мога.