автор: Albatros

... сигурно защото – сам и беден, си живея на един таван,
бяла гълъбица ми доведе! – старият квартален гутлабан,
казах му изчезвай! – два-три пъти, ама той не чуваше добре,
настани я – тихо да си мъти, същи цар! – връз моето сетре,
бяха си намерили пролука нейде – през прогнилите греди,

и след ден яйцето се пропука – гълъбче едно ми се роди! –
и сега живеем – четирима! – и делим си небосвода син,
Господи, за всеки място има покрай мен, щом има за един! –
клъвнах с тях трошици от кравая – шепа, на Вълшебния килим.
Всички ние – влюбени в Безкрая, някой ден от тук ще отлетим.

21 април 2020 г.
гр. Варна, 12, 30 ч.