автор: sport21

Дойдох с подаръци и със цветя,
не бях се връщала тук цяла зима...
ти пак на двора ровиш у пръстта
и виждайки ме, пак сълза изтриваш.

Прегръщам те Царице на лехи!
За първи път досадата ти искам,
когато питаш - здрава ли съм... и
дали се храня, имам ли си всичко...

Ах, мамо, мамо, аз не съм дете!
Нали е време да съм ти опора? -
да коленича в слабите нозе
и да разтривам старческа умора.

Наместо туй - завиваш мен с юрган
и тихичко подслушваш пред вратата.
"Божествено е" казвам си и знам,
че тая нощ ще спя във небесата.

Бъди си, мамо - все така инат
с мотичката и лейката, на двора...
Сега разбирам колко съм богата,
сред толкова осиротели хора.

Причини сто измислих си по път -
за Цветница, за дълг, за Бог и ХрИста...
Но истина! - в прегърбения стълб
най-сигурно намирам обич чиста.