автор: poligraf

Не заспиват недоспалите очи,
съдбата му - кълвана с клюн на черна врана,
прощално залезът с лъчи искри,
тялото му - кости с постна кожа драна.

Топло дишаща в картонения дом
нощта, безлунна, ореолно го прегръща,
тясно е навярно в прашния кашон,
душата му - широка като бездна съща.

Животът му - репресии дузина,
без пенсия споделя го с трошиците храна,
на пейчицата в градската градина
урок е сред бездушните по човещина.

Светло е под стряхата на обичта му,
до зрънцето последно душата си раздал,
по много всичко там за нея има,
тук - неудобен, безпризорен, прегладнял.

Изплъзва се животът изпод пръсти
на мъченик с душа едва покрита с тяло,
в таз безлунна нощ сияйно отлетя
един учител - ангел, целия във бяло.