той свири за нея
нарича я „скъпа”
разлюлява с мислите си полата ѝ на кокичета
регистрирали пролетта твърде късно
а тя тича
и жена
и момиче - човек със въпроси
закъсняла за утре заспива във вчера
чете по звездите поезията на разцъфналите кактуси
тези дето на сто години изгряват за радост
и мъка
живее ги всичките
прескача епохи
после влиза във снимка – усмихната
слънчева
обула ботуши през лятото
слуша как той ѝ свири