автор: mariq-desislava

Две години без Ангел Ангелов - ANG

В изгрелия ашрам на твоето сърце
аз съм като Саргасово море -
без брегове
и колкото и мантри да изшепна
все така ще се отдалечаваш -
от Хиндукуш през Маракеш,
докато се разпръснеш
в свещените прегръдки на Тамил Наду.

Която и да било вяра би изтляла
пред твоята галеща аура.
Вдишваш тъга,
издишваш мълчание.
Всеки ден без теб
е като кладенец, пълен с молитви,
но това е необходимо страдание.

С премръзнали звезди вместо очи
чакам най-светлото момче на света
да попие тюркоазените си сълзи
с резенче небе.
Как да го прегърна,
като има за свой гуру
единствено Млечният път,
а планетите е нанизал
на тихата си броеница.

Всичко земно е оскъдно,
небесното няма аналог.
Само на ангелите се подарява безсмъртие.
И на Бог.