автор: Albatros

... денят не почна леко и добре –
побиха тръпки Варненския залив,
и – сякаш че за бридж-белот каре,
ченгетата се бяха насъбрали,
край тях премина варненският кмет,
и – вместо патки да пасе на село,
огледа ме край кофите за смет,
като че ли съм дилърът на бело,
а сетне и линейка запищя! –
нали извозва трупове в чували,
мелтемът скъса четен брой цветя,
че живите във Варна да ожали,
но по Гезмето няма жив човек,
с кого да пийна кенче светла бира? –
и да го милна с погледа си мек,
преди да хлътнем всички във Всемира,
мъртвешка тишина и вредом страх,
и аз си рекох – Боже, що си свише! –
това и Хилендарският монах
не би могъл на лист да го опише,
как искам! – като малките деца,
да литна в необята с ято птици...

Да върна забранените слънца
във нашите залостени душици.

23 април 2020 г.
гр. Варна, 7, 45 ч.