автор: hristam

А вие си говорете, говорете си...
Сочете с пръсти наострени,
приказвайте за морал, достойнство и чест
и ги разпъвайте като мостри
на сергията за големи думи,
в гнева си към някого и към нещо.
А те си отиват, отиват безшумно -
нашите близки, и по-далечните,
и бедните, и богатите,
и малките, и големите.
И тези, с които си бил приятел,
и тези, с които си водил полемики,
и тези, които си мразил тайно,
и тези, които обичаш наяве.
Нали разбираш - нищо не е толкова трайно,
колкото хоровото говорене.
А когато и ние пътя нататък хванем,
както всеки си тръгва - с едничката риза,
дано има поне една минута мълчание.
Дори случайно да е харизана.