Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 5
Всичко: 446

Онлайн сега:
:: Albatros
:: mitkoeapostolov
:: VladKo
:: marisiema
:: botyofentiev

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПроклятието над Аса́р кьой
раздел: Избрано проза
автор: edelweiss_95

-Като се качиш върху скалата над римския мост и виждаш отсреща наредени Куру махле, Дълги припек, Имеклéри. Има много хубави села там, надолу край реката, пък най-хубаво е Аса́р кьой*. Още в началото на селото започват дървените къщи. Най-интересно е, че всичките са от орех. Красота ти казвам с онези дървени орнаменти. Абе личи, че е бил табиетлия майсторът им. И да ти кажа още нещо, това село е дар от Бога. Ама след онова събитие, дето споходи Аладжиевия род, проклятие се спусна от горе.
- Кое събитие бе, чичо Юсуф? – Обади се Емин.
- Дълго е за разправяне. Време ще ни трябва. Утре като дойдем пак на огнището, ще говорим. Хем занаята ще учиш, хем и историята ще чуеш. Сега върви вътре при леля си Нурхаят, кажи ѝ да извади от сливовата, пък аз ще напоя добитъка и идвам.
След вечеря Емо, както го наричаха приятелите му, излезе навън и седна на пейката под стария орех. Луната осветяваше околността. Чуваше се далечен лай на кучета. А от Балкана, високо от планината, падаха буйните води на Ставроска река. Младежът мислеше за казаното от бай Юсуф. Терзаеше го мисълта за случилото се събитие по тия земи. Щеше да разбере скоро, но преди това искаше да открие информация в интернет, свързана с местността наоколо. Търсеше ключови думи в Google, но не откриваше нищо. Нямаше успех в ровенето и се качи в стаята си. Едва държеше очите си и не след дълго клепачите му натежаха.
Настъпи утрото. Денят увещаваше да е слънчев и спокоен. Бай Юсуф бе станал рано и вече подгатвяше ковашката пещ. Списъкът му със задачи беше дълъг. Той бе останал единствен ковач в района и хората постоянно търсеха услугите му. Междувременно Емин бе закусил. Оставаше му единствено да засити и вътрешното си любопитство, което го подканяше с бързи стъпки към работилницата на стария занаятчия.
- Добро утро, Юсуф ага.
- Дай Боже, да е добро! – Отвърна старият.
- Хайде, разказвай, че цяла нощ мислих над думите ти.
- Чакай малко, бре! То не може само приказки. Трябва и чукът да играе през това време.
- Добре де, добре. Кажи ми какво трябва да правя?
- Ще пускаш духалото, когато ти казвам.
- Окей, мисля че ще се справя.
Бай Юсуф заудря нагорещеното желязо и започна своя разказ.
Неотдавна в Аса́р кьой имало много богат род – Аладжиевия. Глава на семейството бил мъж на име Халил. Разказвали са ми, че бай Халил имал чичо в Турция. Преди доста години чичо му бил пастир по нашия край и завалял дъжд. Поогледал се и забелязал голяма скала. Решил да се скрие на сухо, докато понамалеят капките. Запалил цигара и като се облегнал назад, скалата мръднала. Цяла стая имало, пълна с пари. Сега вярно ли е, не е ли, казвам ти туй, което съм чул.
- Еха-а. – Опули очи Емин.
- След това чичото купил една гайда от някакъв бакърджия и я напълнил със злато. Сетне избягал с парите в Турция, а по-късно изпратил карта на своя племенник, указваща точното място на скалата, за която ти споменах.
- Хм, звучи интересно. – Промълви момчето.
- Пускай сега духалото. – Рече старият. - После бай Халил завъртял търговия. Намерил си булка от Осман пазар. За беда, момичето тайно се срещало с брат му. Брат му пък – Керим, бил чирак на баща ѝ. Скришом се били сгодили и пазели връзката си в тайна. Веднъж обаче бай Халил имал работа в града и решил да се види с Керим. Така всъщност срещнал и момичето. Сетне знаеш как стават нещата. Седнали на маса и се сприятелили с баща ѝ. Той пък само това чакал. Търговецът Халил бил идеалната партия за щерка му. Но ето, че двамата влюбени отново прикрили греха си и заможният Халил, без дори да подозира, се оженил за годеницата на своя брат.
- Боже-е! Ама това действително ли бе, чичо Юсуф?
- Не бе, чоджум, майтап си правя с тебе. Истина е, разбира се!
- Брей, какви неща! Какво се случило после? Извинявай, че те прекъсвам.
Дзън, дзън, дзън. – Звучеше мелодията на майстора. Чукът му равномерно се срещаше с повърхността на наковалнята. И така образът на разтопения метал постепенно се раждаше, и намираше своето място в света на обикновените хора.
- Сетне направили сватба. Минали няколко месеца и невястата родила. Голям палат вдигнал бай Халил. Построил хан за отсядане на замръкнали странници по пътя, а брат си наел за кръчмар. Търговията му се развивала добре и твърде често мъжът осъмвал в чужди градове и села. Неговата невяста не била забравила първия си годеник и тайно продължавали срещите помежду им. Никой не подозирал за тая връзка. Докато един ден дошло писмо до бай Халил. Жена му го прибрала. Като се върнал от поредно пътуване, му връчила писмото. Мъжът го прочел и бил съкрушен. Двамата любовници си мислели, че никой не знае за тяхната връзка, но детето веднъж ги чуло и ги проследило до реката, където се срещали. Така подробно, то било описало видяното от него… Ох, уморих се вече. Хайде за днес толкова. И утре е ден.
- Ама, бай Юсуф, ти пък баш на най-интересното спря.
- Не ме ядосвай, казах вече!
- Е-е, така да бъде. – С въздишка отвърна младежът.
-
***
Нощта над къщата на Юсуф ага беше тъмна. Всичко бе угаснало и притихнало. Единствено един мрачен спомен се прокрадваше из крайните ъгли в съзнанието на стария ковач. Навяваше му мъка, която той мислеше, че отдавна вече е погребал.
В ранни зори Емин бе дошъл в работилницата. Чакаше повече от час стария майстор да се появи. Постоя, постоя и накрая реши да се качи до стаята му. Още щом открехна вратата, забеляза че жена му плаче.
- Лельо Нурхаят, какво му има на бай Юсуф?
- Цяла сутрин е така. – С тъга изрече жената.
- Болен ли е?
- Целият гори и повтаря, че вижда бай Халил.
- Бай Халил ли? – Недоумяваше момчето.
- Седни, седни до мен. – Едва шепнеше бай Юсуф към младежа. – Преди да замлъкна, трябва да ти доразкажа историята, която ти толкоз желаеше да чуеш.
- Не се напрягай бе Юсуф ага, то не е спешно.
- Не! Трябва да знаеш, че в живота се случват неща, за които дори и не предполагаме… След като научил бай Халил за връзката на неговия брат и жена му, решил че просто един трябва да си тръгне. Не просто да си тръгне, а да си отиде от тоя свят, заедно с греха, който носи. Решил да ги събере на едно място. Разказал им, че е разбрал всичко от писмото, което било написано до него. Любовниците дълго мълчали. Било им ясно, че днес някой от тях, та може би и двамата ще си отиде. Но преди това жената признала, че детето, което е носила в утробата си, всъщност не е от бай Халил, а от неговия по-малък брат Керим. Това бил голям удар за бай Халил, но и за самия Керим, който също не знаел до този момент, че е баща. В тоя миг вълнението надделяло и бай Халил получил инфаркт. Двамата убийци на бай Халил не знаели какво да правят, докато не се появих аз.
- Ти ли? – Изненадано рече съпругата на бай Юсуф. - Да, Нурхаят! Аз съм детето, което написа писмо на моя чичо - Халил. Детето, което стана и убиец на своите родители. Нямаше как да го преживея. Бях се скрил в гардероба и чух всичко. Показах се и стрелях с пистолета, който беше оставен вътре. Двете тела паднаха до тялото на чичо Халил. Трябваше бързо да се скрия. Тогава дойдох тук, в неизвестното за никого и срещнах теб Нурхаят. Запазих фамилията си в тайна. И да ти кажа последно нещо Емѝне. Кажат ли ти, че парите правят човека щастлив, бягай от тия хора! Парите на чичо Халил се оказаха проклятие за цял един род.
- Бай Юсуфе-е. – Буташе го момчето, но напразно. Последният грях на Аладжиевия род отлетя заедно с душата на бай Юсуф. Проклятието над Аса́р кьой вече го нямаше.

_____________________________
* Аса́р кьой – В миналото селото е носело това име. По-късно го преименуват на Овощна. Старите хора разказват, че земята била много плодородна и имало много овощни дръвчета.


Публикувано от Administrator на 21.04.2020 @ 23:32:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   edelweiss_95

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.05.2021 год. / 19:06:03 часа

добави твой текст
"Проклятието над Аса́р кьой" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Проклятието над Аса?р кьой
от mariq-desislava на 22.04.2020 @ 15:41:53
(Профил | Изпрати бележка)
Много драматично и разчувстващо.{}


Re: Проклятието над Аса́р кьой
от doktora на 23.04.2020 @ 01:02:59
(Профил | Изпрати бележка)
Впечатлен съм от тази иносказателна притча разказана със завидно майсторство, изящен диалог и така умело е описан характерния нрав на старите турски българи. или български турци.
Този сайт има превъзходни разказвачи, за мен сте нов, добре дошъл Едейвайс 95!