автор: vera

Доброто и лошото не се събират.
Събира се добрият човек и Бог.
Моето кредо е в началото на словото.

Къде е кредото ми в писането?
Някои казват, че писането е за хубавото.
Други вярват, че е в лошото.
Най- разумно е да се каже, че акцентът е и в хубавото и в лошото. Но, разумът понякога лъже.
Да помислим. Къде е писането днес? В човека. Но, там е и лошото.
Когато човекът страда, вярва в страданието, дадено от Бог.Тогава, неговото кредо е в доблестта, във високата съвест, в другия, в саможертвата, в идеалите.
Когато човекът се радва, вярва, че Бог е в него и го обича. Тогава позицията му е в хората, които обичаме и ни обичат.
Когато се труди, творецът се опитва да отдаде дължимото и на хубавото и на лошото.
Словото е тук, но къде сме ние? В миналото.

Когато за пишещия кредото е лошо, читателят е в позитивната творба.
Когато на писателя е позитивно- словото се бие за него в лошото, в страданието, което привижда за своите читатели.
Лошото кредо също е и в двете неща за героите на младия автор.
Когато се държим зле- негативното е в небето.
Когато чувстваме лошото в себе си, злите думи са на земята.