автор: botyofentiev

Веселият шум от Райските градини
на път за Ада отшумя
и от лицата бледи, безпощадни, сини
смях на вампири проехтя.

В черните предели на безкрая
лъчи изгасваха в нощта
и някой, някога дали ще знае
как точно случи се това.

Как грохна цялата Земя
върху плещите на невинните съдби
и безпощадна, тя се извъртя,
за да не гледа даже отстрани.

Защо Мъртвилото ни нас споходи?
Каква натрупана вина
от вековете на несгоди
като потоп ни връхлетя?

И този Вирус-Глупостта ни
удави нашия живот?
За да накаже наглостта ни,
Бог дава ли последен ход?