автор: Albatros

С обич към всекиго длани протяга Господ от нашето черно небе –
даде ми риза, сандали, тояга, винце във мях, къшей хлебец в торбе,
мога със тях да живея до триста, вече съм свикнал на радости кът,
друго какво ли от него да искам? – друмниче кротко по дългия Път,
топлото слънце да милне по залез
моите – все тъй безсънни, очи,

и на мига да се радвам – скиталец, нищо, че той във съня ми горчи,
ако настигна по пътя несретник, хляб да му дам – и тютюн за лула,
дните да бъдат тъй дълги и светли! – както за всекиго Той пожела,
тихо да дишам в тревите на хълма, и от света да си тръгна – смирен.
Простичка радост гръдта ми изпълва –
Господ със обич си мисли за мен.

17 април 2020 г.
гр. Варна, 12, 30 ч.