автор: Albatros

... преди да литна нявга из Безкрая,
ще си поискам няколко неща –
да вляза пак във мамината стая
с портретчето на моя стар баща,
килимчето ѝ с пръсти да нареша –
със неговите чорлави реси,
да пийна от ликьорчето – череша,
защото само то ще ме спаси,
вода да лейна в стръкчето мушкато,
което мама лани насади,
дори да ви изглеждам глуповато,
да я прегърна в стих като преди,
едно хлапе – да ровна тихо в скрина,
там, дето мама детството ми скри,
година, век ли, ера ли се мина? –
без мама да прегърна във зори,
да пална тиха свещ – и, ако мога,
от обич да засветя с нея сам...

Да ѝ река – обичам те! – пред Бога,
във стаята на мама – Божий храм.

18 апррил 2020 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.