автор: Virginia

Лирична проза

Пролетната нощ е страстна.
Факлите на люляците осветяват незримия съюз между мен и свободата.
Нося се сред океана от люляково благоухание. Слушам шепота на кръвта си.
В пролетната шепа на нежната Вселена протягам ръце. Птица е кацнала на един люляк и пее ли пее лилавата си песен.
Питам я:
- Коя си ти?
- Аз съм Симург - Великата птица на свободата.
- Откъде идваш?
- От далече! Пътят ми минава през седемте долини на Търсенето, на Любовта и Познанието, на Безразличието и Единението, на Тревожността и Себеотрицанието.
- Къде отиваш?
- Отивам надалеч! Само в дългият път има смисъл!
Спускам се по благородното течение на страстите...и очаквам, че след като съм видяла Симург ще осъществя несбъднатата си мечта да бъда свободна.
Горя в кладата на собствения си ад!
Симург размахва криле над пламъците. Пее ли пее люлякова песен и възхвалява моя героизъм.
–––––––––––––––––––––––––––
* Великата птица на свободата – от иранската митология.
Да видиш Симург, означава да осъществиш несбъдната мечта.