автор: Albatros

Замина си денят – като на кино.
Не беше филмът къс. От шест до пет.
Какво ми трябва? – риза, хляб и вино
в килията на моя тих куплет.
Да разтопя със топъл дъх капчука.
Да пийна бира с някой стар авер.
Да пусна сутрин стихче във Фейсбука –
за радост на световния килер.
Аз не използвам в сайта си бисквитки.
Тях си ги хрупам с утринния чай.
Защо ли всички тъй сме беззащитни
в бездънното предчувствие за край?
Смалявам се в постелята корава.
И мъдри книги цяла нощ чета.
Тепърва да ламтя за власт и слава?
За почести, пари, керван злата?
Убийствената прелест – да съм готин,
когато с мен бе кофти този свят?...

Мерси!... Дано и в идните животи
със вашата Любов да съм богат.

12 април 2020 г.
гр. Варна, 19, 20 ч.