автор: Alexey

Така е то (в оригинал - Плант и Пейдж)

Как да ти го кажа? - Не зная,
макар да сме врата до врата.
И как отново да послушам мама,
и теб да не погледна отсега?

Не вярвам, дето хората говорят,
не режеш вече своята коса!
Цял ден бъхта се - тъй ми е добре!
А ти си веч от тъмната страна.

И щом навън съм и те видя -
защо не срещам те с очи?
Нима намери друг да си играеш?
(Туй каза ми го мама и преди!)

Така е, да, така и трябва...
Да, каза мама, така и ще остане.

И вчера край реката те видях -
не бяха ли в очите ти сълзи?
И рибите, умиращи в калта -
взора ти сковаха ли, кажи?

Видях те как целуваше цветята -
но що е живо, нявга ще умре.
И нищо няма смисъл, разбери го...
А давиш се в соленото море.

За тебе нямам вече думи -
затваряш с яд за мен очи.
Но време е отново да погледнеш -
така ли трябва да е, ми кажи?

Така ще бъде... Така и трябва...
Нима не знаеш, каза мама... Така и ще остане, да...

б.а. Много се губи без музиката...