автор: liulina

Бяла пелена застинал в нея свят,
неудобно е да спиш на зрънце грах,
а сякаш в мъглата всички спят,
засадили от преди зрънца от грях…
Колко е полезно да те убива зрънце грах,
да събужда в клетките ти цинкови полета,
да разпръсква насъбралия се от окови прах,
да белязва по-челата ни човешки старо вето ...
Много ниско хвърля те страха,
заковал души в илюзорно време,
стенеш от това, че носиш и греха,
засаден от цялото човешко племе…
Слезли ангели те канят в любовта,
викат те да се потрудиш за на горе,
да спасиш светлината и да вдъхнеш красота,
за да има утро за добрите хора …
Трудно е да си пробиеш път от ниското,
с изкачването и освобождаване да сториш
и да надскочиш туй що е орисано,
и стените на страха си да събориш!