Хора, не мога повече!
Не издържам!
Този вирус ще ме погуби, отсега го усещам.
Не ме е страх, че ще умра от кашлица или температура или от задух, не.
Не ми пречат изолацията, миенето на ръце, дезинфекциите или маските. Маските даже са мана небесна, и без това ми беше писнало да гледам самодоволните или злобни физиономии на комшиите.
Ама по телевизора, по радиото по интернет все едно и също: вируси, заразени, доктори, генерали, кризисни щабове, извънредни положения, стойте си вкъщи, стойте си вкъщи, стойте си вкъщи...
Стоя, бе, стоя си, никъде не мърдам, най-много до хладилника или до кенефа да ида.
Ама пуснете най-после нещо друго, стига с тези доктори, генерали, кризисни щабове и да капо вече седмици!
Къде останаха истински важните теми? Новините от обществено значение де ги? Кой разследващ журналист пребит, кой депутат сгазил пенсионер на пътя, кой министър си купил къща на Кот Азюр, със или без ВИП асансьор? Венета от кого е бременна, Мартина кому свирка правила, у кого открили преводи от КТБ, кой подслушвал президента, кому запалили вилата, утрепали кучето, откраднали Бентлито...
Въобще, накрай света все едно съм! Изгнание в Тимбукту! Стига, не мога вече! Затова ли плащам данъци и такси, затова ли се ръся на провайдер, за да ме отегчават!?
Какво ме грее, че кризата щяла да мине, ей го, китайците вече се оправяли, лекарства скоро щяло да има, ваксина и ненамквоси, ако изляза от тази криза телом здрав, ама разбит духом, изперкал, с депресии, страхове, панически атаки?
Ама така е то, не успяха да ни преборят с демокрацията, с приватизацията, с инфлацията и разните му там други ации, сега са ни дали на тези с белите престилки да ни довършат. И май ще успеят. Аз поне усещам, че вече съм на път да се гръмна.
От скука!