автор: zinka

По лани беше – ДжиПи-то ми рече:
Ако на месец сваляш по килце,
и нищо в бъдеще не ти попречи,
ще доживееш и до сто и две!

E, аз не искам чак до сто и две.
И пет години здрави да са, стига.
Дай Боже, само лесно да се мре
и то преди да се изкукурига!

Макар, че съм некръстена, аз знам:
С човека, Господ взел си е белята!
Отдавна вече станал е пишман
и чат-пат ни почиства от Земята.

На Бога е човек необходим,
без него няма кой да Го прославя,
да Му приписва радост и беди,
и в грях, и в святост сам да се улавя.

Но по-добри да станем – надали.
За Ангели – създал е Бог Небето.
Тук, на земята – главно маскари
и между тях, тук-там – стърчат Поети.

Навън захвана сякаш да вали...?
Да... Облаците....! Плачат, белочели...
Не знаят те, че в сивкави мъгли
превръщат се, земята с гръд допрели.

Април, април! Мой месец и съдба!
И в цвят поронен, и из сняг се гази.
Към Бога имам днес една молба:
Човечеството свое да опази!