автор: yd

Приготвям си дрехите за след година и половина – две.
Не бързам, разбира се.
Няма и за къде.

Небето се прояснява и си мисля, че
няма как да загубим тренинг в мечтаене на мечтите си
и в усъвършенстването на сбъдването им.

Точно сега,
съвсем импровизирано започвам с прахосмукачката,
следват цветята на терасата и да видим.
То ще си показва камъчетата в пътеката.

Малки трохички-звездички.