И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули,
подир туй ще се смъкна на плажа да погледам смълчания кей,
нито силици "Сбогом!" да кажа, ни душата ми шепне "Здравей!",
сън ли беше Блаженият остров? – и колибката с плажа златист,
ние с теб се разминахме просто – птици две из трептящата вис,
някак плаха – с билет невалиден, като стих, като сън, като стон –
Любовта днес от мен си отиде с влака в седем – от трети перон.
1 април 2020 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.