автор: pastirka

Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес, че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.

Който заспал е, не вярва смъртта че е близко.
Пуши сънливо лулата си килнат комин.
Черният шум приближава и грохотно иска
всичко да смаже. А после да каже: амин!

Още е бял и приспива с гласа си лежерен.
Ти не затискай ушите с гримаса на шут.
И не изпивай упойката за лековерни.
Той е с корона. И властва. Дори и нечут.

01.04.2020