автор: LATINKA-ZLATNA

След дългото ми отсъствие от този край, реших отново да посетя Регионалния исторически музей „Стою Шишков” в Смолян. Докато изкачвах стълбите към него, се обръщах
към града и се радвах на изключително красивата му гледка, а отвсякъде ме обгръщаха уханието на неговата зеленина и свежестта му и ме заливаше веселото чуруликане на птиците. След около 15 минути стигнах пред сградата на музея. Още с влизането ми в него, ме впечатли фактът, че имаше доста посетители, предимно ученици. Бях с фотоапарата си и администраторката ме предупреди, че тук е забранено да го ползвам. Посетителите си бяха тръгнали отдавна, а аз се стараех с очите и сърцето си да се докосна до всичко, което се намира в него – археологията, историята, бита и културата на родопчанина. От витрините на приземния етаж ме гледаха най-ранните предмети от късната старокаменна епоха 40000–10000 г. пр. Хр. (резци, стъргалки, кремъчни ядра: М. чучура, хижа Орфей, община Борина); от късно- бронзовата епоха (ХIV–XII в. пр. Хр.) и от ранно-желязната епоха (ХI–VI в. пр.Хр.): прешлени за вретено, глина, соларообразна украса от Любча, Борино, Грохотно, Беден, Смолян, Кошница, Чепинци, Старцево, Давидово; от късната каменно-медна и от ранната бронзова епоха – 4200–3000 пр. Хр. (глинени прешлени за вретено, сечива от камък и кост от Ягодинска пещера и пещерата Харомическа дупка); от бронзовата ера (3000–1500 г. пр. Христа): култова брадвица, ками, ножове и шила от Могилица; фибули, бронз, желязо от тракийска могила, некрополи, Проглед, Чепелаче, Девин, Прохотно, Любча, Ягодино, Борино); от късната античност и от ранното средновековие – IV–X в.: погребални съдове, релефни дарове и врязани кръстове, строителна керамика, римски сребърни монети, денари на императорите Веспасиан (69–79), Домициан (81–96), Нерва (96–98), Траян (98–117), Адриан (117–138), Антоний Пий (138–161), Марк Аврелий (161–180), Комод (180–192), Септимий Север (193–211) и Елагабал (218–222); римски сребърни монети, антониниани на императорите Гордиан III (238–244), Филип I Араб (244–249), Филип II (244–249), Траян Деций (24–251) и Требониан гал (251–253); фолиси на императорите Юстин I (518–527) и Юстиниан I (527–563); никейски монети на императорите Теодор I Ласкалис (1208–1222) и Йоан III Дука Ватица (1222–1254), сечени в Магнезия и Тесалоника (Момчилова крепост), и още много, много други.
Устаноено е също така, че тук е имало следи от човешко присъствие отпреди средния палеолит (от близо 100000 г. пр. Хр.).
Тук всеки може да се запознае с широко разпространените карнавални игри в този край, в които са отразени древни митологични представи, а също така да се обогати и наслади на изключително разнообразния и интересен бит и култура на родопчанина: обредни хлябове за Бъдни вечер, за прощъпулник, за овчарски празник и за Великден, торби, цедилки, кърпи „аглъци”, месали, престилки, терлици, медни съдове, сахани, инструменти за медникарски работилници, на произведения от ковано желязо, инструменти от ковашка работилница, крачен струг, чанове, каба гайди, пискуни, гайдуни, халища, родопски носии (всекидневни и празнични мъжки, женски и детски костюми от ХIX в.), както и на медалите и грамотите на полк. Владмир Серафимов, на картини от наши художници и др. Впечатлиха ме също така представителните костюми и награди на Даниела Керкелова от летните олимпийски игри в Сидни, спортните принадлежности и медалите на Петър Стойчев, грамотите на Величко Чолаков за вдигане на тежести и др.
Попивах всичко с възхищение и се чувствах горда, че съм живяла в продължение на 19 години тук, в този край, където е кипяло живот от толкова хиляди години (отпреди новата ера, че досега).


Б.а. Матриалът е написан през 2014 година и е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.