автор: giro

Пълният гагам с миди се прибра благополучно от Маслен нос и даже Катето не успя да го разсипе в моторницата въпреки дебюта си на руля.
Докато бялото вино и чесъна проникваха през еротично разтварящите се мидени черупки, втората мастика изпрати първата на точното място. Именно тогава седемте лъскави скумрии се поотпуснаха в мивката и острият нож безкръвно ги изкорми и сряза на едри пънчета като плътен, добре узрял салам. Тенджерата с уханните вече и на копър миди освободи място върху котлона за циганския тиган. Изобилието от стар лук и моркови зацвърча в него и, щом придоби оранжавееща прозирност, бе шупнато от сладкия червен пипер. Точно тогава върху керемидената суспензия се метнаха на юруш киселите краставички, масленият боб и деветбалова вълна от пресни домати на кубчета.
Третата мастика помоли за хрупкави краставици с адски много копър, натурални маслини и винен оцет, след което - вместо при първите две - се отправи към омаяния капител на готвача-пиянде. Той стоически удържа атаката, смени Ибрахим Ферер със Сезария Евора и съвсем координирано подреди скумриените пънчета в дълбоката емайлирана тава. Напъха помежду им листа прясна дафина и шепа скълцан стар чесън и ги засипа с врялата червена лавина от циганския тиган. Бързо тури целия мазен разкош в пъклената чернилка на древносъветската фурна, поглеждайки към часовника, украсяващ с морски мотиви избелелия крайбрежен навес.
Четвъртата мастика дружелюбно се плъзна в недрата на героя, придружавана от топлите и уханни мидени ядки. Той остана на крака.
Вкусът на Черно море, топлият вятър, изсушаващ потта, здрачът с типичните звуци на пълния къмпинг, светлината на голите крушки и дрезгавият португалски от тонколоната, изискаха последният дошъл на масата да тича до хоремага за още много мастика.
На виковете и настояванията, че миризмата на скумрия "Ропотамо" от току-що извадената с нея тава, вече не се издържа и изяждането й трябва да започне немедлено, достатъчно трезвият за такава тема готвач ехидно заяви, че тази манджа се яде 24 часа след като се извади от фурната.
Заедно с печените телешки кюфтета дойде края на вечерта, а с него - копнежът за утрешния ден. Сбъдването му в стил "Ропотамо" направи диалозите на отново пълната маса гръмогласен механичен сбор от възторжени възклицания...
Този път готвачът беше наистина пиян, но Катето звучно го целуна с вкус на алащисала скумрия.