автор: Albatros

... когато в някоя библиотека подириш утре книжица от мен,
и възнесе те римата ми лека в полята с риган, мащерка и лен,
и ласката ми сетиш – ненадейна, ще бъда нейде толкова далеч,
и – вятърче, над тебе ще се вейна, изрекло тихо пряката ми реч,
ще бъда трън, трева, далечна птица, увиснала в безоблачната вис,

това е, мила, смешното на вица, че аз живях за теб – смирен и чист,
по-древен от египетските мумии, ти палех в храма късата си свещ –
пилях те в неразумните си думи с надеждицата – да ги прочетеш,
а утре заран личният ти лекар да ти рече: – Поетът твой е луд!
Обичам те! – Жена в библиотека със книжица от мен във своя скут.

17 март 2020 г.
гр. Варна, 21, 25 ч.