Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 121
ХуЛитери: 4
Всичко: 125

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Icy
:: Mitko19
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОбяснение в любов
раздел: Избрано проза
автор: giro

Здравей любов,
пиша ти с известно притеснение, защото не съм го правил досега. Обикновено, знаеш това, мълча, когато няма на кого да се подигравам. А да подигравам себе си, умея, но не и ако си замесена ти...
Вчера сутринта на балкона ме стресна един почти бял гълъб, който се омота в прането, нацвъка го и с панически плясък отнесе високо в небето собственото си писмо. Размислих се какво ли пише в него и се усмихнах на хрумката, че е литнал към теб. Сетне се сепнах - дали пък не беше самата ти този почти бял гълъб, влезнал в клопката на чисто белите ми ризи, но подиграл ги с куришките на пренебрежението?
Сега няма откъде да се появи гълъб и не знам какво всъщност чакам.
Вали дъжд. Вали някъде отвъд мен, но подгизвам и аз. Гората е сиво-кафява и задушливо влажна. Огънят така и няма да се разгори с мокрите съчки, но димът в тъмния заслон му придава странен уют.
Може би чакам да се появиш с причудливата си ирония, за да ме стреснеш с мисълта, че се сещам за теб, само, ако не съм зает със себе си...
Хорът на дъжда е неуморен и всяко листо, като малка кастанета, има собствена роля. Но реката събира всички звуци в един поток, монотонен и горещ като молитва - молитвата, която не мога да произнеса, но заради която идвам тук.
В черната, каменна стаичка въздухът се избистря и кюмбето ми намига с оранжевото си оченце. Чувам другарското му пукане, а кюнецът топли дланите ми.
Не те чакам вече.
Защо ли да го правя, щом сме винаги един до друг.
Ти - с иронията на истинската любов, аз - с простимата глупост на обичания.


Публикувано от anonimapokrifoff на 26.03.2020 @ 12:31:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   giro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
134 четения | оценка 5

показвания 42074
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Обяснение в любов" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Обяснение в любов
от Markoni55 на 29.03.2020 @ 12:57:05
(Профил | Изпрати бележка)
Хорът на дъжда е неуморен и всяко листо, като малка кастанета, има собствена роля. Но реката събира всички звуци в един поток, монотонен и горещ като молитва - молитвата, която не мога да произнеса, но заради която идвам тук.
Това е поезия! Поздрав