автор: Kanegan

Пролетта е жена
с многоцветно лице,
усмихва се в златния ореол
на слънцето
сутрин в изгрева,
а птиците се разхождат
лекокрило в розовия лазур...
Вятърът разпилява
белия цвят на цъфналите дървета...
Моравите съцветия на теменугите,
постилат килима си...
Зеленеят косите
на провисналите върби
и се мият в пролетните води...
Сякаш шепота на реката
им приглася с напев.
Долавям някаква далечна приказка
в скалите обрасли с бръшлян,
извили своите масиви,
с гротескни образи...
Слънчевите лъчи си почиват
в техните остри ръбове,
и само тишината шепне
тиха молитва
за природно покаяние...
Март разбулва миналото,
сътворил мост
към слънчево бъдеще...