автор: Iony_ada

Далечна планета, окъпана в дъжд
от синьо стъкло разтопено.
Той бавно потича във моите вени,
разтваряйки се в алената кръв.

В зеницата огнена на бурята стъклена
сърцето ми пулсира до бяло нажежено
и в колкото по-син облак ме загръщаш,
толкова по-силен пламък в мен избухва.

От счупените мои венчелистчета в пространството
политат в безтегловност звукове
от думите, които да изричам не научих.

Когато чуеш как отекват във сърцето ти,
по ехото достигнало ме ще узная,
че си успял да ме почувстваш през безкрая.