автор: lordly

Аз съм онази, същата, Гуцила от Сириус, къде със спечелен от лотария междупланетен билет, кацна заедно с мъжленцето си Муцинг в кварталната градинка на панелен комплекс, запозна се с местните хаймани, пи от смазката им, залюби се с Груйча, зарязана беше от Муцинга, зарад местната хубавица Дешка Дашната и след кратко завръщане на Сириус, направи Второ пришедствие, за да установи, че всички в комплекса са се политизирали.
Поради това и се прибрах на Сириус, въпреки че нямах такова намерение.
Всичко това, обаче вие го знаете от разказите "Пришествие I-во" и "Пришедствие II-ро" на оня зевзек, Lordly, който цели пет години не написа нито ред, за да се бори с графоманията си. Та да си дойдем на думата:
Първо, без оная смазка, коя си лочехме с Митьо Семето, Груича и другите квартални хаймани, живота на Сириус е блудкав.
Второ, мислите ми все се въртяха около маркуча, с що си източваше бойлера Груича и възможните му ползвателки...и
Трето, изтече по Сириуската новинарска емисия, че корона-вирус нападнал земляните и мрели като мухи (на Сириус ги нямаме, но аз знам що за гад са).
По горните три причини, а и от чисто женско любопитство си продадох електромобила и всичките си парички дадох за билет до Земята.
Звездолетът ме изтърси точно до познатата беседка, в познатата ми квартална градинка на с нищо непроменения панелен комплекс. Градинката беше пуста, но аз нали ги оставих политизирани, си го обясних с това. После разбрах, че е заради вирусна карантина. Изприпках до кафенето, а то с пуснати кепенци. Огледах се да попитам някой и тогава осъзнах, че улиците са пусти, а аз съм единственото що шава.
- Бре закъснях, измрели са - натъжих се и току да зарева, първо ми замириса на оная, хубавата смазка, а почти същевременно дочух проглушено, като от подземята познатия рефрен: "Градил Илияя, киилия, йох аман, аман..."