автор: Iony_ada

Кръвта от раните ми изпарена
небето днес изплаква в дъжд.
Далечни пътища като реки червени.
през сърцата ни текат.

Ще гаснат мигове безвремие.
Пропилият се в тебе кървав дъжд
оттичайки се ще отмива
от твоята душа отломките любов.

А дотогава, карайки в пороя към залезното зарево,
ще виждаш как се стичат по стъклото
неизброими капчици сълзи във ре минор.

Накрая ще се стелят нощни тишини
и ще се сипе снежна белота в очите ни,
преливаща се в пурпура на изгрева пред нас.