автор: mirei

винаги се трогвам, когато сиянието идва
от неотворената черупка на някой
почти изхвърлен на брега

един благосклонен поглед я отваря
една добра дума отмива нацъфтялата ерозия

вътре - обичайните за човека рисунки –
ловни сцени и боричкания, опитомяване на вълче
момиче, което ниже първия си гердан
мъж с вдигнати към небето ръце
и дъжд, много дъжд
между капките му проблясва слънце,
което още не е Бог

откъдето и да погледна въгленът е
тъмната страна на огъня

какво ще изковеш пчелице
хвърлена в устата ми