автор: milam

Пропълзяваш в мислите ми,
най-неочаквано,
промъкваш се тайно,
почти от засада,
в сърцето ми ритъма,
събуждаш до чувственост,
в косите ми вплиташ
въздишки изкусно...
Повеждаш съня ми
в твойта посока,
разплиташ душата ми
целувайки огъня,
и смъкваш от тялото ми
тъга и умора,
криле ми рисуваш и питаш
ще мога ли да остана загадка
в загадката твоя
или някога, някъде
ще се срещнем отново...
Разсъмваш съня ми
и търся очите ти,
в които да свия
нашите истини,
останала някъде
любовна илюзия,
парченце обичане,
претворено в магия.

Милка Николова