автор: Albatros

Внезапно. Рязко. Страшно. Изведнъж.
Тъй както идат бурите наесен,
се втурна ти в живота ми на мъж.
И аз забравих кой съм – и къде съм.
Дали вдън тилилейските гори,
в Сахари ли – през глупави миражи,
в свят, който озверял е за пари,
и добринката пет пари не важи? –
ти ми донесе светлата си вест,

че мога да живея другояче! –
да ме събужда Господ сутрин в шест,
щом славейчето пее – или плаче,
да те обичам – както никой друг,
прости ми? – с лудостта на Боговете,
с теб ми се връщат птиците от юг,
когато ми речеш: – Здравей, Поете! –
Води ме нейде? – в цъфналата ръж.
На някой бряг, от бурите отнесен.

И аз ти обещавам – светъл мъж,
за теб да бъде сетната ми песен.

14 март 2020 г.
гр. Варна, 6, 30 ч.