автор: mariq-desislava

Ще се срещнем някъде на крайчеца
на сбъднатото видело -
колко невъзможности пребродих,
че всичко ми се струва от възможно
по-възможно.

Ти ще решиш, че без мен не можеш
и ще се втурнеш да доказваш
безпътицата на дните.
Аз няма да съблека морето от себе си,
а на талази в теб ще потичам,
та чак небето, вирнало нос,
ще забрави да завали,
впрегнато в думите ми.

И след толкова шумни вероятности
и ласки преповторени
ще си тръгнем от себе си,
ти – непоправимо разплакан,
аз – обичайно влюбена.

Ще се върнем в животите си
утешително-опитомени,
докато не си се случим пак.