автор: Albatros

... тъй както меката трева разпуква тихо тротоара,
и само миг подир това, поглеж – и стръкче-две прокара,
и грейне слънцето след миг, и миг подир това изчезне,
и Вечността – на хвърлей вик, отваря черните си бездни,
тъй както залезът червен обагря гърбавото било,
и – както из полята с лен лети хлапаче със хвърчило,

тъй както в пролетната ръж мечтая си да милна Джени,
дай, Господи, на всеки мъж поляни, за Любов спасени,
и както тръгва си денят, отнесъл скърбите ми прежни,
и мъкна си през този свят торбето с глупави надежди,
тъй както в птичето небе душата ми за полет литва,
се питам аз щастлив ли бе? – светът след моята молитва.

6 март 2020 г. гр.
Варна, 19, 40 ч.