Сънувах снощи кръстопът.
Сред безкрайни пущинаци
се срещаха шосе и път
с препинателните знаци.
Пътя пожела си моя страх,
черен, бесен, всеобхватен.
Зад него плахо любовта
закрета тихо наобратно.
Шосето, като гьол в застой
мълчеше гладко, скучно даже.
Всред него мърша - часовой
пухтеше като страж прокажен.
Сънувах снощи кръстопът
и за избора нехаещ,
поех в трънака без пътека.
Късмета си човек не знае.
Стига да върви полека.