Сутрин
вопъл подир стон
звезди
планети
зарева
допир лек
дете на кон
силуета на жена.
Сибил
юнак
постеля под дърво
по здрач
върви
жена
и влиза във бърдак
с простия въпрос - "защо?"
"Сретен път" -
прошепва тя.
Той
докосва
семето
в нощта
и чува глас -
благодаря.