Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 5
Всичко: 421

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: UchenikaWAvtobusa
:: pc_indi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа мисирките с любов
раздел: Избрано хумор и сатира
автор: giro

Патката, скъпи съотечественици, не е като пуйката; патката, така да се каже, е разпознаваема, простичка и наивна - патешкото в нея е съвсем нагледно дори.
Пуйката обаче, мили мои, пуйката е от съвсем друго тесто! Този неосъществен лебед с характер на паун, тази чудовищна грешка на естествения подбор и птичата генетика не може да бъде равнодушно подмината. Пуйката иска и получава внимание. Да, то е смес от весело отвращение пред марсианската й грозота и ехидно визуализиране на предстоящата й кончина, но все пак е лично отношение, на каквото малко патки могат да се надяват...
Аз, верни мои, по ред причини (които на този етап няма да ви споделя) все пак подозирах, че в гр.Елхово де факто се гледат най-расовите мисирки. Де юре не се излъгах. И докато наивно мислех, че е абсурд да се влюбиш в пуйка, любовта към нейния генетичен каприз превзе сърцето ми. Самото то, оказа се, било ситуирано между стомаха и двайнасетопръстника ми. Ето как разбрах всичко това:

С Жорката, също адвокат понастоящем, навремето почнахме заедно като съдии; но защото той е от гр.Елхово, по-силната му връзка с естествените неща го пробуди преди мен. И ми вика наскоро: "Баткиро, дай от твойто вино за баща ми, пък аз ще ти дам една пуйка от неговите!" Аз, знаете, не съм цинцар, не ми се свиди баш собственото ми вино, ама в тази сделка се разтревожих, че ще се мина - тричава пуйка за гъсто и непрогледно младо вино! Разгеле, донесе Георги една, вярно бая тежичка, торба с разфасована пуйка. Аз пък му дадох вино, вярно от хубавото, ама гледах да не е прекалено много.

След време, в студеното, отивам на вилата. Посреща ме избеляла жълтеникава трева, начичкана с борови иглички, и тъмна гора, в която нощем квичат улулици. После завалява снежец и замята с тънкия тензух безрадостната гледка на смразената умбра. Изневиделица трополят гости! Тези хора, приятели, са осъзнати и добре маскирани пройдохи - те обичат сутрин гореща супа с ледена ракия и не търпят компромиси. Ето защо веднага вадя един пуешки пакет от елховската раса, а той богат, ама богат - половин крило, половин гърди, трътката и целия шейгун, дебело завит в лоено-сипаничав шал. Турям пуешките парчоци в херметичката и си мисля за големия буркан мас, който ще добия накрая на варенето - на мисирката само това е файдата.
После пием, не чуваме кукумявките в гората.
Разгеле, някак идва сутринта; тичам при птичето вариво. Изумено се кокоря - в тенджерата се белее само половин пръст мас, втвърдена над добре желирания бульон! От една страна съм разочарован от липсата на благородна мас, а от друга съм възторгнат от атлетичната елховска мисирка - чак ми иде да препоръчам района на парясаните си приятели.
Съвземам се, делово обирам и мятам седефената мазнина в резервната тенджера с кисело зеле. Стапям на котлона сиво-зеленото желе и с лекота вадя костите от пуешките телеса, разпукани във възкръсналия бульон. Шаващите върху вилицата кожи кълцам ситно - идеята хрускаво да ги изпържа с масло, чесън и червен пипер, да ги метна върху качамака и сам-самичък да се удавя с моето червено вино, ме екзалтира, но запазвам координация. В бистрия бульон пускам като за екзекуция морков, пащърнак, целина и стар лук. След половин час пасирам без угризения и добивам рядка, дъхава боза с весел оранжев нюанс. В този изключителен сос едрите мисирски мръвки триумфират както скоро замогнати чиновнички във велинградско спа.

А златната ракия от секретния рафт на килера, наистина беше ледена. Най-вече по собствени причини, но и защото съм я пекал аз, тази стара принцеса събуди възторг и хълцане след светкавичния сутрешен тост. Когато половината бака с чорбата замина, извадих трета половинка от елитната грозданка и метнах в една паница саламурена туршия с хрупащи зелени домати и карфиол. Пичовете ревнаха като войници на клетва, но бързо се разквичаха с пиянски фалцет, че този път никога няма да си тръгнат обратно.
Размразих още един солиден пакет от пуешкото чудо и на връщане към полудялата и мазна маса оригнах влюбено с поглед на изток... Пуякът в мен търсеше своята мисирка.


Публикувано от anonimapokrifoff на 07.03.2020 @ 12:29:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано хумор и сатира

» Материали от
   giro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.05.2022 год. / 22:09:59 часа

добави твой текст
"На мисирките с любов" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.