автор: Albatros

... започнах да разбирам от Жени, когато почнах мъдро да старея –
те – слънчицата в сетните ми дни, ме отминават всеки ден на кея,
с красивите си роклички от лен, с прищипани от шнолите косици,
и други им се радват, вместо мен, а аз мълча край тях на вси езици,
не помня вече кой бях аз сред тях? – и те за мен забравили са вече,

сълзичката им, светлият им смях ме сториха най-благото човече,
над мен разгаря залезът кладни, и щом потъна някой ден оттатък,
ще нося свиден спомен за Жени, които съм обичал без остатък! –
те – лодчици със алени платна, аз – гларусът, политнал във безкрая.
Изкуство е това – да си Жена! – с което цял живот живях във Рая.

23 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 7, 30 ч.