автор: pastirka

В закърпената дрешка на сумрака
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.

И времето залитна без посока,
като човек изпил две кани вино.
Жестоко е и плашещо безоко
пред влака смъртоносен да се сринеш.

Остава ти единствено да вярваш
в стрелочника - момчето от мечтите.
Дори и клюката да вдигне врява,
за тебе то ще стане твой спасител.

И чувства, от реалност прималели,
ще счупят катинара, станал рамка.
Запитай се парченцата не сте ли
от пъзела с невинни незабравки.