автор: Albatros

... елате ми в писателската стая? – бъдете мои гости до зори –
с прозореца, отворен към Безкрая, с кандилцето, което все гори,
със двата гутлабана на перваза, които ми гугукат през нощта,
записвам си, което Бог ми каза – и цял живот самин си го чета,
с писалището – масичка с два стола, което тъй до днес не подредих,
с постелята, в която зъзне гола душата ми – след всеки мъчен стих,

със римите ми – прашна батарея, младежката китара с пукнат гриф,
със книгите, в които си живея – и трижди съм от живите по-жив! –
с прашасалата бащина пунгия, натъпкана с тютюн за три лули,
с котлето, от което вечер пия мерло – когато този свят боли,
със паячето – плело си хамаче, от кукувичи прежди и мечти.
И ако в този миг ви се доплаче, сълзичката ви Бог ще я прости!

3 март 2020 г.
гр. Варна, 11, 15 ч.