автор: valentinka

Бях десет годишна, когато тате и мама ми подариха огледало. Само бях чувала за такова вълшебство. Моите съученички и приятелки се фукаха колко са доволни, че всяка сутрин се гледат, решат и пудрят преди училище. Бях много щастлива, че ще ми се удаде тази възможност и аз да имам такова огледалце да се видя как изглеждам.
Чаках с нетърпение да остана сама за да видя това чудо “ огледалото“.
Цял ден бях в еуфория от новата си придобивка , но не смеех да го погледна.
Изчаках утрото и със ставането веднага си взех подаръка. Обърнах го към себе си и притворих очи, за да видя изненада още по-голяма, иии............видях непознато момиче или аз не се бях виждала до сега.

- Бреййй, щу съм била убаваааа., самодоволно се насладих на видяното.

Завъртях го насам, натам , гледам и не вярвам на очите си. Такава красота съм имала, а толкова дълго не съм знаела.

- Бря, бря,бря.......убавото си е убаво. Измърморих под носа си.

Забързах се да се оправям, за да не закъснея за училище. Отидох по-рано от отколкото мислех. Щом влязох в двора на училището и чух разни хихикания , присмиваха се.

- Ха, ха, ха , я па тая кокона.!
- Аааа, помислих си аз, сигурно съм толкова хубава, че ги е яд на мен.

Вдигнах гордо глава нагоре и се запъчих, като пуяк. Не съм си и представяла, че може да съм толкова прекрасна. Другите момичета ги задяваха момчетата, а мен отбягваха, чак сега осъзнавам, че са се притеснявали от красотата ми. Чувах присмехулните им подмятания, но кой им обръща внимание. Важното е, че имам вече самочувствие и знам , че друга с такава красота няма.
Чаках с нетърпение да се върна след училище и да се погледам пак. Щом приключихме и аз газ, по-най бързия начин се прибрах. Със влизането в къщи веднага посегнах към огледалото, което бях скрила в моята стая под възглавницата на леглото. Вдигнах го бързо и го поднесох към лицето си.

– Огледалце, огледалце,,,,,коя е най-красивата? Така питах, защото ми бяха чели Снежанка.
– Аууууу, защо ли питам, като виждам отговора. Красотаааааа.
Излязох на двора, та да ме види и слънцето, та ега го заслепя. Със появата ми се разкудкудякаха кокошките и се разхвърчаха.

- Ей, по спокойно.........аплодисментите по-късно моля.

Родителите ми ме гледаха с голяма почуда от моето поведение, но аз го отдавах на това , че са ме дарили с неземната си красота. Ходех по двора и се пъчех около кокошките, за да видят коя е по хубава.
Ден след ден, година след година, аз си се пъчех, не желаех да ме притеснява никой, освен моето огледалце, което все повече си оставаше мое приятелче, защото не исках никой друг.
Така времето си беше отминало, докато не навърших осемнадесет години и трябваше да се готвим за бал. Един ден родителите ми ме заведоха у София, и то у Мола, та да си меря рокля. Само бях чувала за такова чудо.
Избрахме две, три рокли и ме пратиха в дупка със завеси да меря. Облякох едната и се загледах насреща ми.

- Я, що па е това? ......гледам, гледам срещу мен стои жена и ме гледа страшно.
- Олелелле, оти ме гледаш така страшно ма? , Брей грозотия. Едни черни мустаци, едни бакембарди големи, една рунтава коса , която се вирнала право нагоре.

Изкрещях и извиках родителите да влязат вътре и да я изгонят. Втурнаха се при мен и гледат, ту жената отсреща, ту мен.

- Какво зяпате, изгонете я да мога да се преоблека, разкрещях се аз.

Насъбра се тълпа пред мен , защото се чудеха какво става. Всички се бяха втрещили в мен, като извънземно, а аз съм красотичка.

- Какво сте ме зяпнали бре, я изгонете тоя урунгел от дупката.

Всички започнаха да се смеят и да ме сочат с пръст, изпаднаха в истеричен смях. Изведнъж родителите ми извикаха да не вдигам паника, защото това, което виждам съм аз отсреща. Това било огледало насреща ми.
Не вярвах на очите и ушите си, аз красавицата се бях преобразила във нещо подобно между маймуна и жена. През всичките години, които съм се перчила съм била подобие на женски образ. Изпаднах в паника и се заскубах. Разбрах, че родителите ми били купили огледало със вграден образ на красиво момиче, за да не съм се срамувала. Всичките тези години били илюзия за мен. Ни дума, ни вопъл, ни стон.