автор: the_loner_wolf

Обичам зимата, когато дойде и ако дойде. Тихо се сипе белият сняг. Калта по тротоарите е замръзнала в плавни синусоиди, оставени от грайферите на огромни джипове.
Паркирали накриво стоят на бордюрите с нахално килнати снежни калпаци по непочистените си покриви. Вонята на циганите и просяците в изненадания от зимата градски транспорт е някак си по-мека и недоловима с премръзнал нос. Надеждно интегрирани в толерантното общество като мръсна ръка в топла чужда ръкавица. Вкочанените екскременти останали навсякъде след армиите животноводи стоят нелепо засрамени от факта, че не могат така добре да изцапат подметките както през топлите сезони. Тези паметници на човешката любов към животните, досущ като произведения на съвременни ваятели изпъстрят белотата и придават графичен детайл към иначе скучния пейзаж. Северния вятър духа упорито и създава усещане за съвсем различна от обявената по телевизора температура. Идвайки от далечна Русия с любов гони био-разградими найлонови пликчета и фасове. Издънените нови и скъпи кошчета за боклук гледат с празен поглед зъзнещите данъкоплатци, отговорни за тяхното съществуване. Обичам зимата. Всичко се отразява нежно и красиво по заледените пешеходни пътеки, които изпращат на служителите в „Пирогов” достатъчно материал за упражнение за да се превърнат може би след години в истински лекари. Комините и ауспусите бълват фини и не толкова фини прахови частици и сажди покривайки със загадъчна мъгла пренаселената от провинциалисти столица. Обичам зимата, с Коледната суматоха и истерията по св. Валентин, с изящните и стойностни маски за Хелоуин, блъсканицата за Блек фрайдей и купуването на куп ненужни стоки уж на промоция. Толкова е мил и чаровен ентусиазмът, с който празнуваме чужди празници, че успява да търкулне няколко сълзи по бузите ми. Да, обичам зимата, много я обичам. Радвам се, че почти свърши.